Спира времето, сънувам звезди,

изгреви плуват в душата.

Събирам залези и лунни лъчи,

в нощите будни рисувам мечтите.

Рисувам в тебе необятност от сбъдване

и комети галактически, космически звън.

Потъвам в безкрая и търся спасение

в този рай, съкровен на творци.

Обичам те - в изгреви и залези дивни.

Обичам те - като река и вълни от сълзи.

Обичам те -  неизмислен, вълшебен и истински.

Обичам те -  и сънувам, бленувам мечти.

27.07.2011г.

Галина Москова