Раждане
Гора от тръни без пътеки,
река от лава - няма мост,
загърбил пътищата преки,
съзнаваш, че в света си само гост.
И смислите са празни опаковки,
а съдържанието някъде изгни,
и без покритие са всички застраховки,
когато всичко се руши.
И молиш се за капка вяра,
с която вчера мести планини,
докато миналото ти догаря
на клада от погубени мечти.
Ще пиеш и сега поредната отрова,
и няма как, ще трябва да умреш,
смъртта е на живот основа,
ще трябва и това да разбереш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никодим Сертов Все права защищены
