akonitin (Никодим Сертов)
51 582
20 may 2009, 17:54

Раждане 

  Poesía » Versos blancos
1779 0 6

Гора от тръни без пътеки,
река от лава - няма мост,
загърбил пътищата преки,
съзнаваш, че в света си само гост.

И смислите са празни опаковки,
а съдържанието някъде изгни,
и без покритие са всички застраховки,
когато всичко се руши.

И молиш се за капка вяра,
с която вчера мести планини,
докато миналото ти догаря
на клада от погубени мечти.

Ще пиеш и сега поредната отрова,
и няма как, ще трябва да умреш,
смъртта е на живот основа,
ще трябва и това да разбереш.

© Никодим Сертов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "смъртта е на живот основа"
    Стих-размисъл!
  • Много хубав стих!
    Въпреки, че не ми се иска да разбера (последния ред)!
  • и няма как, ще трябва да умреш,
    смъртта е на живот основа,
    ще трябва и това да разбереш.
    !!!! ПОАНТАТА!!!!!! Много е истинска!!
  • Не зная, какво да напиша като коментар... освен
    ОБРАЗЕЦ!!!
    Перфектно ми пасва

  • Не толкова трудни, колкото тежки, знаеш, че... и все пак ти е малко тъжно...
  • Така е, но когато ни касае лично - са трудни размисли ...
Propuestas
: ??:??