22 сент. 2013 г., 20:34

Раждане на стих 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 4
624 0 3
Нямаш милост, любов... слепи чувства ми удряш в гръдта
и душата ми стене - изгубена в твоята лудост,
не разбирам какво си, но живееш в лика на жена –
смисъл в дните ли си или сбъдваш в живота ми чудо.
Тя е моя, любов... и не мога без нея и час,
от ръцете ù ставам най-силния мъж на земята,
красотата във форми и цвят пък събудя ли аз,
тя градина със сочен и вкусен плод става налята.
Как я искам, любов... Устните ù са кръста ми жив,
а в косите ù губя се и като в храм се намирам,
от смеха ù понася ме трепета диво звънлив,
в нея раждам мечти, за които животи умирам... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Все права защищены

Предложения
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...

Ещё произведения »