Ранена
Тъй дълго обич търсих по земята
и нищо - само болка там съзрях.
Ранена днес е може би душата ми.
да я спася от любовта така и не успях!
Обичах силно, но останах неразбрана,
премазана от хорска суета,
сърцето ми сега е като разорано,
не ще да бие - смазано от самота!
Защо е нужно да се нараняваме,
нима не страдаме достатъчно така,
защо от болка да се заличаваме -
и без това сме гости временно на таз земя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Георгиева Все права защищены
