Тъй дълго обич търсих по земята
и нищо - само болка там съзрях.
Ранена днес е може би душата ми.
да я спася от любовта така и не успях!
Обичах силно, но останах неразбрана,
премазана от хорска суета,
сърцето ми сега е като разорано,
не ще да бие - смазано от самота!
Защо е нужно да се нараняваме,
нима не страдаме достатъчно така,
защо от болка да се заличаваме -
и без това сме гости временно на таз земя!
© Мария Георгиева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
