Jun 16, 2012, 10:34 PM

Ранена 

  Poetry » Love
1102 0 2

Тъй дълго обич търсих по земята

и нищо - само болка там съзрях.

Ранена днес е може би душата ми.

да я спася от любовта така и не успях!

 

Обичах силно, но останах неразбрана,

премазана от хорска суета,

сърцето ми сега е като разорано,

не ще да бие - смазано от самота!

 

Защо е нужно да се нараняваме,

нима не страдаме достатъчно така,

защо от болка да се заличаваме -

и без това сме гости временно на таз земя!

© Мария Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря!Съвсем новичка съм тук и малко плахо навлизам в този свят!Но мисля че открих това от което имам нужда от доста време!
  • Да, философски въпрос - колко е страшно да изпитваш удоволствие от чуждата болка, да отхвърлиш любовта! Сърдечен поздрав!
Random works
: ??:??