27 мая 2008 г., 22:39

Ранено сърце

666 0 0

Една жена застана между нас,
сега тя имаше над тебe власт.
Безсмислена бе моята любов,
а ти за нея на всичко бе готов.


Обичаш ли я? - това не зная,
но аз със теб не си играя -
на чувства, нежност
и любов безкрайна.


Сърцето ми е доста наранено
и новата ми рана дълго ще кърви.
Какъв ли спомен хубав ще остане?
Щом като сълзи напират в моите очи.


Сълзите дълго ще напират в моите очи,
сърцето ми и то ще потъжи,
и болката която ти ми причини -
ще ме боли, боли, боли.


Ще скътам нейде своята тъга,
а заедно със нея и любовта.
Защо изобщо тази дума съществува?
Защо човешките сърца вълнува?


Защо все аз ще трябва да тъжа,
защо все моята душа да страда?
На мен не ми е нужна твоята лъжа,
на мен ми трябва обич да ме сгрява.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....