4 сент. 2007 г., 10:20

РАННА ЕСЕН

647 0 4

                      РАННА   ЕСЕН

            ПЪТЕШЕСТВАМ  И ПЪТУВАМ,
            НА  ЦВЕТНА  ЕСЕН  СЕ ЛЮБУВАМ!
            НА ЕКСКУРЗИЯ  С  КОЛЕГИТЕ  СЪМ,  ЕТО,
            ПЛАНИНАТА  ПЪСТРА  СТОПЛЯ МИ  СЪРЦЕТО!

            С  ЛИСТА  ОМАЙНО  ПРЕЛИВАЩО   ЗЕЛЕНИ,
            ПО ВЪРХОВЕТЕ  ЧЕРВЕНЕЯТ  ПОДРЕДЕНИ
            И  ЖЪЛТИТЕ  ЛИСТЕНЦА  СИ  НАДНИЧАТ,
            ДА  ГАЛЯТ  ПОГЛЕДА  МИ  ТЕ  ОБИЧАТ .

            ХРАСТИ   И ДЪРВЕТА  ОЩЕ   НЕ  УНИВАТ
            И  БАГРИ   МЕКИ  ВРЕД   ПРЕЛИВАТ.
            В  РИЛА   И   РОДОПИТЕ  СМЕ  ДНЕС,
            ОГЪН  НЕЖЕН  ПЛАМНА С  ИНТЕРЕС.

            РАННА  ЕСЕН, ТОПЛА, МЕКА,
            С  ТОПЛИНА  ЗАРЕЖДАШ  ТИ  ЧОВЕКА!
            ЕХ, РОДИНО  МОЯ, СВИДНА, МИЛА
            И  ПРЕЗ  ЕСЕНТА  СИ  ПАК   КРАСИВА!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Калчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!!!
    Позр=драв и прегръдка!!!
  • Много е хубаво!!!Може би по-често трябва да се създават такива стихове.Поздравления!!!
  • Красива Родина, красив стих, красива е душата ти , Лени. С обич.
  • Много е хубаво! Само че:
    "Ех, Родино моя, свидна, мила,
    ти през есента си най-красива!" -

    ето така трябва да се каже! Защото есента е най-хубавият сезон, най-красивият! Или поне не е по-лош от останалите, за да се казва че "ти ДОРИ и през есента пак си ..."

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...