Ранявам като теб
Извини ме, трябва да си тръгвам.
Всъщност... извини ме, че дойдох.
Няма смисъл пак да те залъгвам
и себе си да лъжа. Аз дойдох
да видя днес промяната у тебе.
Уви... промяна няма,
все същия си ти за мене
и пак живееш в същата измама.
Какво пък, случва се на всеки.
Не си перфектен, нито аз.
Но опитай се поне за малко
да бъдеш честен, само час!
Съжаляваш ли? Така и трябва.
Ти трябва да се учиш и да губиш.
Да... бях тази, която в теб повярва
и трябваше във мене да се влюбиш.
И влюби се! Признай си!
Но късно е сега да ме обичаш.
Аз бях едва на седемнайсет...
но днес съм същото момиче.
Я стига! Тоз номер не минава.
Преди минаваше... но вече не.
Аз бях онази, която се раздава
до последното изстрадало парче.
Но ти не пожела да ме обикнеш
и днес се връщаш наранен.
Без мене трябва пак да свикнеш...
Раних те... тъй, както ти ранява мен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
