Ранявам като теб
Извини ме, трябва да си тръгвам.
Всъщност... извини ме, че дойдох.
Няма смисъл пак да те залъгвам
и себе си да лъжа. Аз дойдох
да видя днес промяната у тебе.
Уви... промяна няма,
все същия си ти за мене
и пак живееш в същата измама.
Какво пък, случва се на всеки.
Не си перфектен, нито аз.
Но опитай се поне за малко
да бъдеш честен, само час!
Съжаляваш ли? Така и трябва.
Ти трябва да се учиш и да губиш.
Да... бях тази, която в теб повярва
и трябваше във мене да се влюбиш.
И влюби се! Признай си!
Но късно е сега да ме обичаш.
Аз бях едва на седемнайсет...
но днес съм същото момиче.
Я стига! Тоз номер не минава.
Преди минаваше... но вече не.
Аз бях онази, която се раздава
до последното изстрадало парче.
Но ти не пожела да ме обикнеш
и днес се връщаш наранен.
Без мене трябва пак да свикнеш...
Раних те... тъй, както ти ранява мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
