Небе, пълно с птици,
и всички със крясък кръжат;
разпорват до синьо
надвиснали облаци;
мрак потопява земята.
Къде е небето ми?!
Моето?! Само за мен?!
През процепа
лъч упорит
ми посочва посока
с просветване.
Небе, пълно с крясъци. 
И изсветляване изведнъж.
Сама съм сега. 
И магически няма ги птиците.
Лъчът побелява,
в очите пронизва до болка, 
до лудост,
до дъжд.
Вселената светва през мене 
и с тътен разпуква мечтите ми.