Рапсодия за гръм
Небе, пълно с птици,
и всички със крясък кръжат;
разпорват до синьо
надвиснали облаци;
мрак потопява земята.
Къде е небето ми?!
Моето?! Само за мен?!
През процепа
лъч упорит
ми посочва посока
с просветване.
Небе, пълно с крясъци.
И изсветляване изведнъж.
Сама съм сега.
И магически няма ги птиците.
Лъчът побелява,
в очите пронизва до болка,
до лудост,
до дъжд.
Вселената светва през мене
и с тътен разпуква мечтите ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
