Небе, пълно с птици,
и всички със крясък кръжат;
разпорват до синьо
надвиснали облаци;
мрак потопява земята.
Къде е небето ми?!
Моето?! Само за мен?!
През процепа
лъч упорит
ми посочва посока
с просветване.
Небе, пълно с крясъци.
И изсветляване изведнъж.
Сама съм сега.
И магически няма ги птиците.
Лъчът побелява,
в очите пронизва до болка,
до лудост,
до дъжд.
Вселената светва през мене
и с тътен разпуква мечтите ми.
© Павлина Гатева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
