В косите сбираме среброто на годините,
преминали през нас като очакване;
броим по кръговете около очите
безсънните си нощи и терзания.
Богати сме с натрупани мълчания;
преситени сме от раздели.
Предавали са ни приятели,
които в обич са се клели...
Такива сме,
а можехме
да бъдем други...
© Ваня Василева Все права защищены