27 окт. 2011 г., 17:48

Рая

808 0 1


Непознато място - чудно,
изключително красиво.
Няма намръщени лица,
само весела усмивка сега.
Светлина пред теб се явява, питаща с нежен глас:
"Нима не вярваш в чудеса, нима се питаш,
защо си тук сега?"
Обръщаш се - човек с крила?
Къде съм? Не е ли сън това?
Оглеждаш се и виждаш райска врата.
Непознатият човек с крила:
"Искаш ли да видиш
за последно света?"

Как за последно, това да не е раят?
Внезапно ме хвана за ръка
и полетяхме към познатата земя.
Полъх на тъга ме обзема сега,
виждам ридаещи, крещящи лица.
Това е реалността – тайфа познати
личности със сълзи на очи,
задаващи си въпроса „Защо?”.
Ковчег, вътре тяло,
гледам, а сякаш е огледало.
Там намирам моето тяло - без
душа, без капка живинка.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Кълвачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...