27.10.2011 г., 17:48

Рая

803 0 1


Непознато място - чудно,
изключително красиво.
Няма намръщени лица,
само весела усмивка сега.
Светлина пред теб се явява, питаща с нежен глас:
"Нима не вярваш в чудеса, нима се питаш,
защо си тук сега?"
Обръщаш се - човек с крила?
Къде съм? Не е ли сън това?
Оглеждаш се и виждаш райска врата.
Непознатият човек с крила:
"Искаш ли да видиш
за последно света?"

Как за последно, това да не е раят?
Внезапно ме хвана за ръка
и полетяхме към познатата земя.
Полъх на тъга ме обзема сега,
виждам ридаещи, крещящи лица.
Това е реалността – тайфа познати
личности със сълзи на очи,
задаващи си въпроса „Защо?”.
Ковчег, вътре тяло,
гледам, а сякаш е огледало.
Там намирам моето тяло - без
душа, без капка живинка.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Кълвачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...