Разбира се - лекува!
Трудно се обличам във любови,
крехка съм... чупя се отвътре,
сякъш пила съм отрови...
а те ломяха, не влизат, като в църкви.
А любовта, разбира се - лекува!
След всяка слепвах старите отломки,
ставах цяла... бързо се изправях,
със броня срещу новите любови.
Отдавна май я няма на Земята
светлата във приказна позлата,
преди залеза да я открия... уви
останала е само в чудесата!
Сега морето е разлято бурно
вълните забушуваха във мен,
разума закопчи чувства
сърцето ми затупка с пулс червен!
© Елеонора Крушева Все права защищены