Сбогом, живот, безмилостен ти,
сърцето кърви безспирно, уви,
дълбоко скърбящо за отминали дни,
от пропилени възможности ти да туптиш.
Рана, жестоко нанесена в теб,
като кинжал, пробождащ плътта,
разкъсва те на малки парченца,
оставяща в теб само мъка и болка.
Сладостта от живота изпари се от теб,
сега жадуваш за покоя, нали?
Друго не остана ти да изчакваш,
друго, освен смъртта си, нали? ...