9 dic 2010, 16:18

Разбито сърце 

  Poesía » Otra
963 0 0

Сбогом, живот, безмилостен ти,

сърцето кърви безспирно, уви,

дълбоко скърбящо за отминали дни,

от пропилени възможности ти да туптиш.


Рана, жестоко нанесена в теб,

като кинжал, пробождащ плътта,

разкъсва те на малки парченца,

оставяща в теб само мъка и болка.


Сладостта от живота изпари се от теб,

сега жадуваш за покоя, нали?

Друго не остана ти да изчакваш,

друго, освен смъртта си, нали?


Кръвта в теб е черна като катран,

прокълната да носи тази съдба,

на несбъднати мигове и мечти,

на срутени мостове и стени.


Ще има ли спасение за теб,

или мракът ще те погълне със своята сила,

отвеждаща те към дълбоки води!

Към спокойствието и тишината


на разрушаващите се съдби.

Там, където няма болка и тъга,

а само една тъмна тишина,

приютяваща разбити сърца.

© Джимбо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??