Раздавах обич...

13 мая 2009 г., 16:40

Поэзия » Философская

636 0 6

Душата ми кърви от всяка пора,

във всяко кътченце пробождат ме стрели!

Не мога с демони жестоки да се боря!

Все тъй в живота ли докрай ще ми върви???

Раздавах обич, а аз дали получих?

Все още лутам се - изгубена душа!

Но най-големия урок от Теб научих:

С надежда търсиш ли - намираш Светлина!

И тя закриля те, макар и да не знаеш,

и пътя труден докрай ще извървиш!

С неземен огън ти ще засияеш

и всяко зло край теб ще изгориш!!!

Жулли (Юлия Димитрова)

2009-05-23T01:12:24+03:00

Светло да ти е, Вале!
5907077 (Валентина Харизанова)

2009-05-14T12:43:12+03:00

Благодаря ви приятели!!!
Сашо успех в мечтите!!!А на вас Веси и Никол намиране на истинския път облян от Светлина и Мир!!!
asizi (Nina Toshich)

2009-05-14T09:43:20+03:00

Валя, прекрасен е стиха ти ! Е, и ти като мене се луташ и търсиш светлина...Ще я намерим, независимо от разочарованията ! 6!
СашоМ (Сашо Маринов)

2009-05-13T21:44:47+03:00

Хареса ми!
С Елица.
Поздрави Валя!
5907077 (Валентина Харизанова)

2009-05-13T20:58:21+03:00

Ели,благодаря ти!!!
voda (Елица Ангелова)

2009-05-13T20:56:16+03:00

Много мъдро, Валя!
Раздаването на обич и радост те обогатява.
Оптимистично и светло.
Браво!