13 мая 2009 г., 16:40

Раздавах обич...

934 0 6

 

 

 

Душата ми кърви от всяка пора,

във всяко кътченце пробождат ме стрели!

Не мога с демони жестоки да се боря!

Все тъй в живота ли докрай ще ми върви???

 

Раздавах обич, а аз дали получих?

Все още лутам се - изгубена душа!

Но най-големия урок от Теб научих:

С надежда търсиш ли - намираш Светлина!

 

И тя закриля те, макар и да не знаеш,

и пътя труден докрай ще извървиш!

С неземен огън ти ще засияеш

и всяко зло край теб ще изгориш!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Харизанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...