13 мая 2009 г., 16:40

Раздавах обич...

940 0 6

 

 

 

Душата ми кърви от всяка пора,

във всяко кътченце пробождат ме стрели!

Не мога с демони жестоки да се боря!

Все тъй в живота ли докрай ще ми върви???

 

Раздавах обич, а аз дали получих?

Все още лутам се - изгубена душа!

Но най-големия урок от Теб научих:

С надежда търсиш ли - намираш Светлина!

 

И тя закриля те, макар и да не знаеш,

и пътя труден докрай ще извървиш!

С неземен огън ти ще засияеш

и всяко зло край теб ще изгориш!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Харизанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...