13.05.2009 г., 16:40

Раздавах обич...

932 0 6

 

 

 

Душата ми кърви от всяка пора,

във всяко кътченце пробождат ме стрели!

Не мога с демони жестоки да се боря!

Все тъй в живота ли докрай ще ми върви???

 

Раздавах обич, а аз дали получих?

Все още лутам се - изгубена душа!

Но най-големия урок от Теб научих:

С надежда търсиш ли - намираш Светлина!

 

И тя закриля те, макар и да не знаеш,

и пътя труден докрай ще извървиш!

С неземен огън ти ще засияеш

и всяко зло край теб ще изгориш!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Харизанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...