Ти вплете сърцето си в двойна игра.
Разстреляна в гръб, окървавена душа...
Наложи се да избираш между любовта
и своите малки, обични до болка деца.
Светът ти бе срутен.В руините търсеше
камък за основа, да тръгнеш отначало.
Реши и бавно сърцето си разкъсваше
с ръце – две половини от едно цяло.
Тридесет години без любов... с другия,
но даряваше усмивката на децата си.
Скришом плачеше ненаситно в ъгъла
и прощаваше всичко на съдбата си.
Животът ви бе сделка и вие го знаехте.
Изпълнявахте точно нейните клаузи.
Любовите си в сърцата си пазехте.
Никой „Обичам те!“ на другия не каза.
Той си отиде от теб при Бога внезапно.
Ти остана с две половини на едно сърце.
Едната, раздробена по пътя на децата...
Другата, летяща с любовното ти небе...
12 03 2017
© Надежда Борисова Все права защищены