6 февр. 2015 г., 16:26

Раздяла

559 0 1

Говориш ми с думи нежни…
все едно нищо не се е случвало.
Говориш ми, но с думи празни.
Въпреки това знаем, че още не е минало -
болката, що си оставила в мене,
сълзите, които отделих за тебе.
Тия чувства не са за криене.
Вярно, че беше мойто либе.
А сега - хах! - непозната приятелка…
Или може би си на любовта предателка?
Не, не зная, но все пак ти благодаря
за всичките спомени, които с теб съм преживял.
А сега... Нека да ги изгоря!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Филип Инецки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честита първа творба в сайта, Филип. Тъжно, но някак си останало назад във времето. Харесва ми.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...