6.02.2015 г., 16:26

Раздяла

557 0 1

Говориш ми с думи нежни…
все едно нищо не се е случвало.
Говориш ми, но с думи празни.
Въпреки това знаем, че още не е минало -
болката, що си оставила в мене,
сълзите, които отделих за тебе.
Тия чувства не са за криене.
Вярно, че беше мойто либе.
А сега - хах! - непозната приятелка…
Или може би си на любовта предателка?
Не, не зная, но все пак ти благодаря
за всичките спомени, които с теб съм преживял.
А сега... Нека да ги изгоря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Филип Инецки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честита първа творба в сайта, Филип. Тъжно, но някак си останало назад във времето. Харесва ми.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...