27 мар. 2007 г., 12:12

Раздяла

807 0 4

Тръгна си, без да кажеш сбогом,
дори не помаха с ръка,
а очите тъй влажни
казваха, че това е края.

Върни се, исках да изкрещя,
сбогом не можех да кажа,
устата пресъхнала бе,
но сърцето крещеше Обичам те!

Ти тръгна, остави ме сама,
тръгна, без да знаеш,
не знаеше,
че искам да стопя леда.

Двама гледахме се,
проливахме сълзи,
но никой не изрече думичката,
която сърцата ни крещяха - остани.

И тъй, може би сгрешили,
разделихме се без мълви.
За сбогом чухме
само свирката на влака да крещи!

Аз останах на гарата студена,
цигарата допушвах,
а ти във влака на прозореца стоеше
и виждах как отдалечаваш се, без да мога да те спра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...