Раздяла
Тръгна си, без да кажеш сбогом,
дори не помаха с ръка,
а очите тъй влажни
казваха, че това е края.
Върни се, исках да изкрещя,
сбогом не можех да кажа,
устата пресъхнала бе,
но сърцето крещеше Обичам те!
Ти тръгна, остави ме сама,
тръгна, без да знаеш,
не знаеше,
че искам да стопя леда.
Двама гледахме се,
проливахме сълзи,
но никой не изрече думичката,
която сърцата ни крещяха - остани.
И тъй, може би сгрешили,
разделихме се без мълви.
За сбогом чухме
само свирката на влака да крещи!
Аз останах на гарата студена,
цигарата допушвах,
а ти във влака на прозореца стоеше
и виждах как отдалечаваш се, без да мога да те спра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Илиева Всички права запазени
