Очите!
Черно-бяло все виждат
поредна любовна лъжа.
Сърцата обичат,
но пак не им стига,
по-слаби от разума
в изкуствени маски
свободата издигат.
Любов!
Очаквана среща,
високо ме гледа балконът.
Посрещнати думи въздушни,
под трепети нежни говорят.
Незрели постъпки
в угрози бездушни
дълбок е отново поклонът.
Прегръдки!
Плач и раздяла!
Целувки в сълзите се давят.
Обичам тъй силно,
а после в яда си как мразя.
В живописната рана
безумно, усмихнато дават
на торса в гърдите разкъсан
в нощния сън трайна покана.
Болка!
Страдание, нежност и край,
студено премигват очите.
Свобода и летежи
напразно оглеждат вратите.
Неразумни метежи
плахо рисуват стените
в затворени рози
с абсурдни цъфтежи.
Накрая!
Отново се връщаш.
Останали чувства
сърдечни тромбони.
Порив любовен ядосано чака
второто действие.
Светлина! - тишината заплака
за поредната доза
"Раздяла с целувка"...
LIKADEVNEN (28.10.2012г. 14:28ч.)
© Илия Деведжиев Все права защищены