Очите! 

Черно-бяло все виждат
поредна любовна лъжа.
Сърцата обичат,
но пак не им стига,
по-слаби от разума
в изкуствени маски
свободата издигат.

Любов!
Очаквана среща,
високо ме гледа балконът.
Посрещнати думи въздушни,
под трепети нежни говорят.
Незрели постъпки
в угрози бездушни
дълбок е отново поклонът.

Прегръдки!
Плач и раздяла!
Целувки в сълзите се давят.
Обичам тъй силно, 
а после в яда си как мразя.
В живописната рана
безумно, усмихнато дават
на торса в гърдите разкъсан
в нощния сън трайна покана.

Болка!
Страдание, нежност и край,
студено премигват очите.
Свобода и летежи
напразно оглеждат вратите.
Неразумни метежи
плахо рисуват стените
в затворени рози
с абсурдни цъфтежи.

Накрая!
Отново се връщаш.
Останали чувства
сърдечни тромбони.
Порив любовен ядосано чака 
второто действие.
Светлина! - тишината заплака

за поредната доза
"Раздяла с целувка"...

LIKADEVNEN (28.10.2012г. 14:28ч.)