Лорелай (Люляк)
109 142
6 мая 2008 г., 09:29

Раздяла след раздяла аз умирам 

  Поэзия » Другая
644 0 3
А вечно ли ще съм така чувствителна,
на всяка ли тъжна раздяла ще плача.
Всевластно някой проклел е дните ми,
дори в любовта ми гарвани грачат.

05. Май. 08г.
22:33



Раздяла след раздяла аз умирам На Ия

"Има хора, които никога не се разделят" -
ти ми каза и избърса сълзите ми.
Такава е нашата вечна повеля,
времето властно разделя дните ни.
В един миг си до мен, а после те няма,
а на мен ми иде да пръсна Вселената.
И моята тежка лична драма
превръща се в огън. И мойте колене
прегъват се. Страх ли е? Болка. Не зная.
Очите ми давят се целите в сълзи.
В душата ми сякаш настъпва краят.
А ти си отиваш със слънцето. Бързай...


... по-скоро да свърши...

05. Май. 08г.
22:42

© Люляк Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??