6 мая 2008 г., 09:29

Раздяла след раздяла аз умирам

788 0 3
А вечно ли ще съм така чувствителна,
на всяка ли тъжна раздяла ще плача.
Всевластно някой проклел е дните ми,
дори в любовта ми гарвани грачат.


05. Май. 08г.
22:33




Раздяла след раздяла аз умирам На Ия

"Има хора, които никога не се разделят" -
ти ми каза и избърса сълзите ми.
Такава е нашата вечна повеля,
времето властно разделя дните ни.
В един миг си до мен, а после те няма,
а на мен ми иде да пръсна Вселената.
И моята тежка лична драма
превръща се в огън. И мойте колене
прегъват се. Страх ли е? Болка. Не зная.
Очите ми давят се целите в сълзи.
В душата ми сякаш настъпва краят.
А ти си отиваш със слънцето. Бързай...


... по-скоро да свърши...


05. Май. 08г.
22:42

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люляк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...