May 6, 2008, 9:29 AM

Раздяла след раздяла аз умирам

  Poetry » Other
784 0 3
А вечно ли ще съм така чувствителна,
на всяка ли тъжна раздяла ще плача.
Всевластно някой проклел е дните ми,
дори в любовта ми гарвани грачат.


05. Май. 08г.
22:33




Раздяла след раздяла аз умирам На Ия

"Има хора, които никога не се разделят" -
ти ми каза и избърса сълзите ми.
Такава е нашата вечна повеля,
времето властно разделя дните ни.
В един миг си до мен, а после те няма,
а на мен ми иде да пръсна Вселената.
И моята тежка лична драма
превръща се в огън. И мойте колене
прегъват се. Страх ли е? Болка. Не зная.
Очите ми давят се целите в сълзи.
В душата ми сякаш настъпва краят.
А ти си отиваш със слънцето. Бързай...


... по-скоро да свърши...


05. Май. 08г.
22:42

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люляк All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...