12 окт. 2013 г., 15:02

Раздялата 

  Поэзия » Любовная
422 1 3

Във тази вечер черно-бяла

с намусена дори луна,

поиска ти от мен раздяла

и ме поръси със слана.

 

Сърцето ми постави в клопка.

Обърна неговия път.

В душата ми подхвърли топка.

Изпрати ме в задънен кът.

 

Затри ми цялата надежда.

Уби ми благата мечта.

И таз раздяла ме повежда

на път към края на света.

 

 

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Представяш толкова простичко, вярно и съкрушаващо една преживяна от всекиго драма!
    Поздрав и за черно-бялата сценография!
  • Харесах черно-белите ти размисли!
  • Ех Никола тъжно, но хубаво написано! Поздрав!
Предложения
: ??:??