Разговор
Едно поколение, мъртво родено,
получило в дар безсмислен живот,
с объркани чувства, но не и смирено,
започна свой разговор лично със Бог:
“Защо ни създаде различни от всички –
умислени, мрачни, със празни очи,
уж волни родени, а в клетка за птички,
обречени вечно да бъдем сами?
Далеч от съчувствие към чуждите грешки,
не чакаме нищо от новия ден,
сънуваме само целувки горещи
как стоплят света ни отдавна студен.
И ето ни тук, очакваме отговор
от Теб, който време на всеки си дал,
създал сред безкрая поредния заговор,
“приятелят” тайно над нас се надсмял.”
Роди се тогава звезда на небето
и Бог им отвърна със мили слова:
“Изпращам Сина си за мир във сърцето!”,
но никой не чу, ни повярва в това!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Веселинов Все права защищены
