Едно поколение, мъртво родено,
получило в дар безсмислен живот,
с объркани чувства, но не и смирено,
започна свой разговор лично със Бог:
“Защо ни създаде различни от всички –
умислени, мрачни, със празни очи,
уж волни родени, а в клетка за птички,
обречени вечно да бъдем сами?
Далеч от съчувствие към чуждите грешки,
не чакаме нищо от новия ден,
сънуваме само целувки горещи
как стоплят света ни отдавна студен. ...