Разговор

28 нояб. 2013 г., 17:52

Поэзия

427 0 2

Разум към сърце:

-Биеш ли вътре?

Ще спукаш гръдната кост.

Чакай мъдрото утро

да зададеш своя въпрос.

Ти действаш спонтанно,

импулсът те движи,

а аз тривиално

имам своите грижи.

Сърцето:

-Не ме укорявай!

Аз бия неспирно!

За него живея

ярко, буйно, немирно.

През мен преминава

радост, любов и тъга

и винаги му прощавам

за черната самота.

Гласът:

-Вашия спор ме убива,

гневът силно ме брули.

Искам и те да притихнат,

моите кървави струни.

Човекът към сърцето:

-Заради теб я обикнах

и страстно прегръщах!

Към разума:

-Заради теб ѝ откликнах,

заради теб я напуснах!

Към гласа:

А, ти, глас мой,

само ти се продираш,

да те разкъсвам до болка

и нищо да не разбираш.