Разговор
Разум към сърце:
-Биеш ли вътре?
Ще спукаш гръдната кост.
Чакай мъдрото утро
да зададеш своя въпрос.
Ти действаш спонтанно,
импулсът те движи,
а аз тривиално
имам своите грижи.
Сърцето:
-Не ме укорявай!
Аз бия неспирно!
За него живея
ярко, буйно, немирно.
През мен преминава
радост, любов и тъга
и винаги му прощавам
за черната самота.
Гласът:
-Вашия спор ме убива,
гневът силно ме брули.
Искам и те да притихнат,
моите кървави струни.
Човекът към сърцето:
-Заради теб я обикнах
и страстно прегръщах!
Към разума:
-Заради теб ѝ откликнах,
заради теб я напуснах!
Към гласа:
А, ти, глас мой,
само ти се продираш,
да те разкъсвам до болка
и нищо да не разбираш.
© Георги Бъчваров All rights reserved.
