14 окт. 2012 г., 14:25

Разговор с Иван

439 0 0

Със дядо ти Иван, Иване,
израснахме в една махла.
Туй време в мене ще остане,
със босите си ходила...

В Драгойново за нас са чули,
за нашта "Славчовска" чешма...
За времено ни със цървули,
и за "Еврейската махла"...

Със твоя дядо сме акрани.
Играхме заедно челик...
Търчахме в чуждите бостани...
Велик за нас бе онзи миг!

За риба ходехме в реката
и плувахме във всеки гьол...
Печахме желви във гората.
И бяха ни белите бол.

Ний бяхме една малка чета,
със Желю, Найдю с Атанас...
Не бяхме лошите момчета,
но се говореше за нас.

Сега живеем в друго време,
не сте, каквито сме били!
И вас Съдбата ще ви вземе...
За Времето ще ви боли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...