Разговор с небето
О, небе... и безкрайни светещи звезди,
приказен е светът при вас, нали?
Светът, който търсим в нашите мечти
и за когото проляхме всички тез сълзи.
Мътно е в ума ни и все нещо ни се мае;
сляп е човекът, но слепецът може да върви.
Плаши се само онзи, който не знае.
Плаши се и онзи, който все кори.
Но страхът им само лошото поражда,
не е приказно, както е там - в далечното синьо небе.
Не е, но ще бъде... хей сега новото при нас се ражда -
вървим ний напред към успех, вървим все към теб!
И ще дойде нашето време,
казвате ни го и вие, безбройни малки звезди.
Отървем ли се от тежкото си бреме,
силата си ще върнем и ще процъфтим.
Човекът с човека в единство ще бъде
и тогава ще е вечен и ще е мъдър.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радина Все права защищены
