30 нояб. 2012 г., 23:06

Разговор с теб за любовта

726 0 0

(и на 20, и на 40 винаги е едно и също - казваш)

не
всеки път е различно
все по-тесен e первазът ни под краката
все по-страшно се вие свят
ако гледаме в нищото
все по-рядко очакваме
някой пожарникар
да ни хване ръката
и да каже Мадам
всички проблеми са разрешими
само смъртта
уви безвъзвратно
ни взима

все по-призрачни са колите
които минават под сградата
на която се качваме
и все по не вярваме
в каскадьорските филми
според които ако се плъзнем
отдолу случайно щял бил да мине
камион със стари дюшеци
и на меко сме щели да паднем
и само със счупване
да се разминем

все по-изпечени
сме в лъжите си
за пред света
и пред себе си
че всичко е о кей
че всичко както трябва го правим

чисти глупости
все по не вярваме
все повече се страхуваме

ала ето че пак тръгвам по този перваз
през бездна
право към теб

и дано да си струва

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...