30 nov 2012, 23:06

Разговор с теб за любовта

  Poesía » Otra
725 0 0

(и на 20, и на 40 винаги е едно и също - казваш)

не
всеки път е различно
все по-тесен e первазът ни под краката
все по-страшно се вие свят
ако гледаме в нищото
все по-рядко очакваме
някой пожарникар
да ни хване ръката
и да каже Мадам
всички проблеми са разрешими
само смъртта
уви безвъзвратно
ни взима

все по-призрачни са колите
които минават под сградата
на която се качваме
и все по не вярваме
в каскадьорските филми
според които ако се плъзнем
отдолу случайно щял бил да мине
камион със стари дюшеци
и на меко сме щели да паднем
и само със счупване
да се разминем

все по-изпечени
сме в лъжите си
за пред света
и пред себе си
че всичко е о кей
че всичко както трябва го правим

чисти глупости
все по не вярваме
все повече се страхуваме

ала ето че пак тръгвам по този перваз
през бездна
право към теб

и дано да си струва

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...