Разходка
Плаче небето - сълзици дъждовни
мият лицето на стария град.
Тихо потънали в мисли съновни,
дългите улици вият снага...
Тъмно е - сянка дори не ме следва,
тихо е, няма ни помен от звук.
Бавно пристъпвам - плячка преследвам,
дори не усещам мокрия студ.
Тайно поглеждам - зад някой прозорец
свети и някак уютно е там.
Моля ви, дайте ми прах сънотворен,
искам и аз да сънувам това.
Нека в съня си поне да го имам,
щом е наяве далече от мен.
Щом се събуждам и лятото зима е,
нека не бъде повече ден.
Плахо откъсвам цветче от липата -
сладка надежда, дух несломим.
Нежен, пленителен е ароматът,
но няма те, с тебе да го споделим.
Липсваш ми страшно и тихо се моля,
дано да се върнеш по-скоро при мен.
Нека да бъде по твоята воля,
но нека нощта се превърне във ден!
Нека разходката стане за двама,
опитай от сладкия липов омай.
Нека раздели повече няма
и двамата заедно бъдем докрай!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартина Василева Все права защищены
