Wild-Child (Мартина Василева)
43 536
25.06.2009 г., 11:31 ч.  

Разходка 

  Поезия » Любовна
654 0 12

                                                                                      

Плаче небето - сълзици дъждовни

мият лицето на стария град.

Тихо потънали в мисли съновни,

дългите улици вият снага...

Тъмно е - сянка дори не ме следва,

тихо е, няма ни помен от звук.

Бавно пристъпвам - плячка преследвам,

дори не усещам мокрия студ.

Тайно поглеждам - зад някой прозорец

свети и някак уютно е там.

Моля ви, дайте ми прах сънотворен,

искам и аз да сънувам това.

Нека в съня си поне да го имам,

щом е наяве далече от мен.

Щом се събуждам и лятото зима е,

нека не бъде повече ден.

Плахо откъсвам цветче от липата -

сладка надежда,  дух несломим.

Нежен, пленителен е ароматът,

но няма те, с тебе да го споделим.

Липсваш ми страшно и тихо се моля,

дано да се върнеш по-скоро при мен.

Нека да бъде по твоята воля,

но нека нощта се превърне във ден!

Нека разходката стане за двама,

опитай от сладкия липов омай.

Нека раздели повече няма

и двамата заедно бъдем докрай! 

 

 

 

 

© Мартина Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??