14 мар. 2018 г., 23:03  

Разхвърляно...

1.1K 5 7

“Спомени/Мечти”
Импресия с угарка и стъкло върху жива текстура
 
Импресия
Депресия
Регресия
Стеснява се фунията
Като примка
Като черна дупка
Като “няма място повече”
Като бръснача на Окъм
Като “няма го лукса на бели стени и вързани ръкави”
Като “стискай зъби до необходимост от подмяна на пломбите”
Като разликата между искането и имането
Като “не мога, а искам”
Като да чакаш превоз, минаващ веднъж на 7 живота… всъщност на 8мия
Като “не мога повече, обаче нямам избор...“
И не на последно място, като…
Нещо дълбоко в очите ми се усмихва защото...
Единствената опора… че въпреки всички вероятности и невероятности…
Чудото е възможно… когато знаеш, защото си го докоснал...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кризата си е задължителна, Джако... на всяка маса - по напръстник криза, за да има какво да се бори... иначе... застой и забвение... Поздрави!
  • Мда..криза и наблюдение...криза и наблюдение...но това е така незабравимият Франк Хърбарт...Моята версия е деградивна...наблдение...налбюдение..криза Джак от пролетта
  • Благодаря ти, че ми гостува тук, Ива!
  • Извън зоната на комфорт са истинските неща във всичко! Поздравления, Burns!
  • Привет, Силве, Мисана,

    Ами... Младен, давам си сметка, че понякога е доста трудно човек да преодолее навик, каквато често е компулсията ми към поддържане на ритъм и мелодичност... които си позволих напълно да изоставя тук... Малко е странно и неудобно усещането да пуснеш нещо което е извън зоната ти на комфорт... та тук нещо такова се получи.

    Благодаря и Поздрави!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...