Разкажи ми
Разкажи ми за онези самодиви, дето нощем
се спускат тихо по перваза на душата ти.
За мен болиш и париш... Страдаш още...
Не си забравил огъня, пламтящ в сълзата ми.
Разкажи ми! По вятъра се нося като спомен,
ранявам те, когато се разлея нежно в теб.
Пресъхнала в очите ти съм, неживяла пролет,
или недописан стих от някой си поет.
Но ти ме носиш в себе си... Една ефирност
по устните изгрява с всеки следващ ден.
Пенлива съм, горчива като тежко вино.
До болка миг мечтан съм, ала не роден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
