Разкажи ми
Разкажи ми за онези самодиви, дето нощем
се спускат тихо по перваза на душата ти.
За мен болиш и париш... Страдаш още...
Не си забравил огъня, пламтящ в сълзата ми.
Разкажи ми! По вятъра се нося като спомен,
ранявам те, когато се разлея нежно в теб.
Пресъхнала в очите ти съм, неживяла пролет,
или недописан стих от някой си поет.
Но ти ме носиш в себе си... Една ефирност
по устните изгрява с всеки следващ ден.
Пенлива съм, горчива като тежко вино.
До болка миг мечтан съм, ала не роден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
