Разкаяние

Разкаяние


С пръст ме сочете и съдете,
да не би перфектни да сте вий?
Доброто от себе си не пъдете,
зад стената пред вас не се крий.

Помниш ли старите времена,
колко бяха те красиви?
Как всеки ден рано заранта
всички бяхме много щастливи...

Какво стана сега, не разбрах,
нищо не е каквото преди.
Приятели мили опознах,
но сега от тях текат сълзи.

Животът бурен ни завъртя
и всичко наше преобърна.
На всички страни ни разпиля...
приятелски лица не ще зърна.

Грешката си търся, но уви,
нищо не мога разбера.
Приятел не ще ме подкрепи,
защото останах сам-сама.

Уж преди оптимистът бях аз,
но в случая няма нищо добро.
И наказват ме във този час
за всяко мое извършено зло.

Кръста ми сега ще носи
разпокъсаната ми душа.
За всичките постъпки лоши
по неволя ще плаща тя...