11 мая 2019 г., 19:03

Разкритие

731 0 0

 

 

Не мога да плача, но искам

Защото съм мъж

Сълзи по принцип не проливам,

освен по време на дъжд.

 

Не мога да викам, но искам

Защо ли пък не?

Продължавам юмруци да стискам

И да си повтарям, че редно не е.

 

Не мога да скачам на воля

Е как така?

И всеки път да се моля

Да ми протегне някой ръка.

 

Не мога, но искам

Омръзна ми да съм безлик

Омръзна ми само да викам

И да се правя на велик.

 

Но знам, че момента сега е

И повече няма така

Да чакам, а грабвам го, мой е

И тръгвам към него сега.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...