11 мая 2019 г., 19:03

Разкритие

739 0 0

 

 

Не мога да плача, но искам

Защото съм мъж

Сълзи по принцип не проливам,

освен по време на дъжд.

 

Не мога да викам, но искам

Защо ли пък не?

Продължавам юмруци да стискам

И да си повтарям, че редно не е.

 

Не мога да скачам на воля

Е как така?

И всеки път да се моля

Да ми протегне някой ръка.

 

Не мога, но искам

Омръзна ми да съм безлик

Омръзна ми само да викам

И да се правя на велик.

 

Но знам, че момента сега е

И повече няма така

Да чакам, а грабвам го, мой е

И тръгвам към него сега.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...