И защото понечих да допея летата,
замрази ме в смеха си кралица от лед.
Вкаменено, сърцето без огън зората
преоткрива бездомно, приспано наглед.
Преобърна на времето впряга лудешки
ураганен порой, посреднощ развилнял,
и лавинообразно затрупа ни с грешки.
Запознати тръбят, нямало оцелял.
Ехото песента ми, стаила надежда,
преповтаря и тътне из урвите ек.
Разледи ме, любов, наметни ми одежда,
изтъкана с усмивки на възкръснал човек.