3 апр. 2008 г., 10:50

Различен

716 2 1

03.04.2008г.

 

Понякога тъй много ме ядосваш,

че иска ми се чак да те убия...

Понякога със страст ме омагьосваш

и иска ми се цял да те изпия...

 

 


Понякога на буря ми приличаш

и иска ми се бързо да се скрия...

Понякога безумно ме обичаш

и иска ми се с твойта страст да се напия...

 

 

 


Понякога си толкова безумен,

че иска ми се да избягам...

Понякога си толкова разумен,

че иска ми се с теб да съм до края...

 

 


Толкова различен всеки ден,

но въпреки това си те обичам,

обожавам всеки миг да си до мен,

обричам се, на тебе се обричам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Erato Eratova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...