Apr 3, 2008, 10:50 AM

Различен

  Poetry » Love
714 2 1

03.04.2008г.

 

Понякога тъй много ме ядосваш,

че иска ми се чак да те убия...

Понякога със страст ме омагьосваш

и иска ми се цял да те изпия...

 

 


Понякога на буря ми приличаш

и иска ми се бързо да се скрия...

Понякога безумно ме обичаш

и иска ми се с твойта страст да се напия...

 

 

 


Понякога си толкова безумен,

че иска ми се да избягам...

Понякога си толкова разумен,

че иска ми се с теб да съм до края...

 

 


Толкова различен всеки ден,

но въпреки това си те обичам,

обожавам всеки миг да си до мен,

обричам се, на тебе се обричам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Erato Eratova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...