Apr 3, 2008, 10:50 AM

Различен

  Poetry » Love
721 2 1

03.04.2008г.

 

Понякога тъй много ме ядосваш,

че иска ми се чак да те убия...

Понякога със страст ме омагьосваш

и иска ми се цял да те изпия...

 

 


Понякога на буря ми приличаш

и иска ми се бързо да се скрия...

Понякога безумно ме обичаш

и иска ми се с твойта страст да се напия...

 

 

 


Понякога си толкова безумен,

че иска ми се да избягам...

Понякога си толкова разумен,

че иска ми се с теб да съм до края...

 

 


Толкова различен всеки ден,

но въпреки това си те обичам,

обожавам всеки миг да си до мен,

обричам се, на тебе се обричам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Erato Eratova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...