Аз слушам гласа ти вълшебен
и пия ги твоите слова.
И в този миг мисля за тебе -
за теб и за нашата съдба.
Във тази кристална вселена -
сега - към тебе летя.
И ти си съвсем извънземна.
И мисля: "С мен ли е тя?"
С вълшебството твое помогна ми -
и идвам сега в твоя град.
Да, търсим се - себеподобните -
във този неистински свят.
Говорим и мислим за същото.
Тук духат добри ветрове.
И ето, със теб се прегръщаме -
различните зверове.
Усещам те - рамо до рамо.
И ти не си вече сама.
Ах, как се намираме само -
по усет - в тази тъма.
С целувки и с обич чиста
надвиваме ние смъртта-
Таз обич и това единство
са победа на любовта.
© Стефан Янев Все права защищены