stivi797
129 результатов
Във мене е пустош. Във мене е мрак....
След толкова смърт и омраза
забравил съм всички - приятел и враг.
Дори не усещам скръбта си.
Събуден съм сякаш от някакъв сън. ...
  13 
Но мъничко преди да дойде тя,
преди да ме докосне по челото -
разбрах - във онзи миг преди смъртта
навярно най обикваме живота.
Докосваш ме по моето лице - ...
  17 
Със единия крак съм в безмълвното нищо.
А със другия крак съм при вас.
Аз не виждам лица и не чувам въздишки.
Но настъпва съдбовният час.
Със едната ръка стискам здраво щурвала - ...
  31 
Вероятно съм твоят последен патрон.
Или съм цял резервен пълнител.
Може би неоткрит природен закон.
Или зареден за бой изтребител.
Аз съм клавишът ти, F1, хелп. ...
  51 
Тези клюки, интригите и глупостите всякакви....
Аз се чудя, не му ли на някого писват?
Тези приказки, простащини, а и подмятания -
докога все със това ще ни залисват?
Тези трикове селски - да, това ми е познато. ...
  60 
Не знали, что им завтра умирать.
Не знали, что их кончилась дорога.
Что будут в землю-матушку лежать,
и бабки будут слезы лить у гроба.
Но вот - березка гордая шумит.... ...
  31 
На север тръгвам - в студ и самота.
Че не е ясно той къде е - пътят.
А огънят ще свети във нощта -
тоз огън, що е в мене вътре.
Да, там е зима и е адски студ.... ...
  51 
Силният е сякаш пилот -
който е сам във кокпита.
Силният се бие със взвод -
и за поддръжка не пита.
Силният е винаги отпред - ...
  52 
На слабия все някой е крив.
Все са му други виновни.
Не чувства, че е страхлив.
Бяга от решения съдбовни.
Слабия се жалва до безкрай. ...
  29 
Мрачна енергия и тъмен пламък -
стойте далече от тази жена.
Инак ще срина аз вашия замък,
и ще ви обявя дори и война.
Демони злобни и сили прокобни - ...
  162  10 
В мен има сили, има в мене вяра.
Но помня, че във мен са гледали дула.
И въпреки че във смъртта си аз не вярвам -
но ето я, кръжи и тя, със черните крила.
В мен има сили, и отново, пак, се бия. ...
  78 
За бой съм готов, и не чувствам вина.
Край борда клокочат въртопи.
Към дълбините сега се стремя....
След миг ще свалят перископа.
В небето над мен грее слънце безспир. ...
  60 
Помня твоето лице, и очите ти ясни.
Помня твоите целувки, и смях на момиче.
Но когато застана сам пред смъртта си -
само това ще си спомня - че ме обичаш.
Помня устните твои - горещи и сладки. ...
  78 
Само чакам сигнал, и излитам оттук -
от горещата гръд на бетона.
Зареден съм с ракети, във бойния люк -
и със бомби, на всички пилони.
Флагът пада. Форсаж. И поемам напред. ...
  52 
Помнете - аз нищо не искам да знам.
И вашето съчувствие не искам.
Тъй по-добре е за вас - да съм сам,
да нямам никакви близки.
Не вярвам, че има на тоз свят доброта, ...
  59 
Стал нам этот мир, для нас, как чужой.
Стал нам ненавистен до боли.
Но знал ль я тогда, что своею рукой
захлопну ту дверь за собою?
Уже не смогу я отсюда уйти.... ...
  82 
И снова здесь гибнут ребята -
которым семнадцать лет.
Смерть их страшна, непонятна.
А объяснении этому нет.
Живешь, и будто не знаешь, ...
  83 
Роден съм в кристалче силиций -
сантиметър на два и половина.
Хитроумно преплетени жици
са ме свързали с мощните шини.
Изходна мощност огромна, ...
  74 
Почина Аркадий Стругацки.
Той беше писател-фантаст.
Бе Лермонтов. Айнщайн. И Чацки.
Бе нашият вътрешен глас.
И свещите гаснат над пулта. ...
  86 
Вече минаха няколко години....
Ала все още аз те усещам.
Не знам - дали всичко е минало.
И ще има ли още една среща.
И отново аз, пак, те сънувам. ...
  75 
С тобою я. Я все еще жива.
Мне времени немножечко осталось.
Но стынет уж дыхание на губах
и сковывает страшная усталость.
Ты вспомни, как желали мы любви, ...
  80 
Погледни към последния сумрак,
погледни към прощалния блясък -
през преградите, дръзко застанали
сред безкрайните разстояния.
И кажи ми, че въпреки всичко ...
  49 
И такава се случва - понякога.
В книгите или по филмите.
Идва тя тъй, съвсем неочаквано.
И след това не си и отива.
Не задавам въпроси - такива. ...
  111 
Наверх вы, товарищи, орудия на борд.
И всем приготовиться к бою.
Врагу не сдается наш гордый "Аскольд".
И врагу не будет покоя.
И вьются и вымпелы, и плещется флаг. ...
  86 
Бате Любо - да, ти си отиде.
Да, и теб те погълна нощта.
За последно успях да те видя.
И ми каза и някои неща.
Съжалявам, малко те познавах. ...
  70 
Бомбовозы, пилоты -
страна смотрит на нас.
Обороты - до взлетных.
Мы взлетаем сейчас.
Быют зенитки. Посмотрим. ...
  101 
Е, теб добре поне, че си те знаем.
Да, ясно - опериран си от срам.
Така е - има защо да те ругаем.
Но бойковците - още са по-зян.
Поне не краде - за разлика от Бойко. ...
  79 
Победител съм. И вече го зная това.
А и други неща ще узная.
Аз ви нося чистите, нежни слова -
и съм сякаш посланик на рая.
И зад мен не пристъпват воини безброй. ...
  82 
Победител дали съм? Не зная сега.
Но след ден или два, ще узная.
Има сила, но има във мен и тъга.
Ала всъщност не идвам от рая.
Вижте моите воини - зад мен са, безброй. ...
  117 
Не, не стигам до дивия пролетен бряг.
И тук няма никакви клони.
А пък после кажи, че в мъчителен бяг
някой нашите сенки е гонил.
Аз сега ти говоря за днешните дни. ...
  75 
Отнеми от газта - ти летиш на предел.
От форсажа ще гръмне мотора.
Няма тъй да достигнеш заветната цел -
не, не качвай твърде нагоре.
И без това е ресурсът ти свършил почти, ...
  181  14 
Чу се взрив във носа и надолу след миг
се понесохме ние презглава.
Чу се възглас уплашен, чу се и вик -
и за нас вече времето спря.
Под краката ни палубата се наклони. ...
  139 
Ти си моят път във нощта.
Или моят всевиждащ радар.
Знаеш толкова много неща -
и за мене сякаш си дар.
В тази зла и проклета тъма ...
  78 
Моят Бог е за мен самота.
Моят Бог е високи скали.
Моят Бог - той не е суета,
ами мисли - добри или зли.
Моят Бог е сияйна зора. ...
  85 
Не знаю как были дела в Афганах....
Ведь не ходил я с финкой на душман.
Но и меня побаливают раны.
А у меня довольно много ран.
И жизнь была - без пластики, без понтов. ...
  168 
Сякаш чупя невидими клетки -
там душата се мъчи сама.
Имам аз за уреждане сметки -
с тази безпощадна тъма.
И прозрението стигам, вървейки. ...
  128 
Так трудно с бременем мне жить -
но вот, опять мы вместе.
Как трудно в мгле бездонной быть....
И смерть - моя невеста.
Кто знает, как хотел я жить ...
  110 
Ах, мерси за поканата - веднага ще я приема.
И просто ще стана - и ще протегна ръка.
Днес времето ми се е сляло със твоето време.
Но ще замълча - и нищо не ще изрека.
Всички стари истории.... Ти често ги чуваш. ...
  85 
На летището съм. А в ръцете ми - сак.
Но кога заминавам? След час?
Огледалото гледам - висок съм. И як.
Но не зная кой всъщност съм аз.
Че пред мен е едно непознато лице - ...
  123 
Четеш ти моите стихове.
Ужасни са, нали?
Описвам кръв и боеве -
тъй както са били.
Аз сякаш взимам те с ръце - ...
  147 
Предложения
: ??:??